Рекорд: Картина на Антон Митов бе продадена за €160 000 на търг в Париж
Следвайте " Гласове " в Телеграм и Инстаграм
Картината на художника Антон Митов (1862-1930) „ Цигани продават сита на софийския пазар “ от 1904 година е била закупена нощес на търг в Париж за 160 000 евро, трансформирайки се по този метод в най-скъпо продадената българска картина в историята. Това заяви в своя профил във Facebook Игор Марковски – артист, дилър на изкуство и основател на аукционна къща „ Аполон и Меркурий ".
Картината е с размери 81 на 121 см, маслени бои върху платно, подписано долу вдясно и датирано. Тя е реставрирана, на нея се виждат дребни пукнатини и липсват две елементи от рамката, прецизира Марковски.
Предварителната оценка е била Евро 30 000 - Евро 50 000. Времето, несъмнено за наддаване за тази творба е било 3 минути и 16 секунди. На финала на наддаването са останали двама претенденти: един по телефона и един в залата. Този по телефона е предложил Евро 158 000, а другият в залата – Евро 160 000. Това е и окончателната цена, за която платното на Антон Митов е било продадено. Към нея фамозната аукционна къща е добавила 27% комисионна, или Евро 43 200. Така цената, която би трябвало да се заплати, е станала Евро 203 200.
„ Аукционната къща не споделя КОЙ е купил творбата.
Но правилно споделя (и пише), че творбата е продадена за €160.000, както е вярно.
В лв.:
312.932 лева и 80 стотинки (х курс на Българска народна банка за Евро 1 = 1.95583 лева.) “, показва Игор Марковски.
Марковски показва остро съжалението си, че българското Министерство на културата не е намерило метод да наддава и да закупи творбата, с цел да я върне в България и да я даде безплатно на Националната изложба, както би било почтено да се работи в сходни случаи. Той не оповестява кой е бил продавачът и доскорошен притежател на скъпата картина.
Антон Стефанов Митов е български живописец, възпитател, изкуствовед, критик, историк на изкуството, публичен деятел, член на Българска академия на науките (1918).
Роден е на 1 април 1862 година в Ески Заара (днес Стара Загора), в фамилията на търговеца Стефан Хаджимитов. Брат му Георги също става художник, само че умира доста млад. Третият брат Борис е популяризатор на концепциите на дарвинизма в България, създател на учебници и шеф на прогимназия.
В края на 1880 година Антон отпътува за Италия. Завършва Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи (1885). Работи по-късно като гимназиален преподавател в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.
Антон Митов основава и редактира дружно с Иван Мърквичка списание „ Изкуство “ (1895-1899). През 1896 година с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално учебно заведение, което през 1921-ва се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, вероятност и методика на рисуването (1896-1927) и шеф на Художествената академия (1912-1918 и 1924-1927).
Творчеството на Антон Митов обгръща съвсем всички жанрове и техники на живописта. Най-значим е приносът му за основаване на следосвобожденската битова картина и на едни от първите морски пейзажи в българската живопис. Прави реалистични портрети, а също и картини със сюжети от Първата балканска война.
Антон Митов, дружно с проф. Иван Мърквичка, са измежду създателите, изографисали „ Свети Александър Невски “ (1911-1912). Антон Митов е създател и на мозайката под камбанарията с облика на светеца. Рисува фрески и икони в Шипченския манастир (1902) и в мавзолей-параклиса „ Св. Георги Победоносец “ в Плевен (1905). Илюстрира (с колектив) „ Под игото “ (1894, 1896) и „ Нова земя “ (1896) от Иван Вазов, прави планове за театрални костюми.
Автор е на първия български труд по история на изкуството – „ Ръководство по всеобща история на изкуствата “, в осем елементи (1925-1927), а също и на доста студии и публикации.
Активно взе участие в обществено-културния и политическия живот и се изявява като буен журналист. Един от най-изявените популяризатори на изобразителното изкуство.
Той е измежду създателите на Дружеството за поддържане на изкуството в България през 1893 година и от уредниците на първите общи художествени изложения у нас.
Баща е на художника Борис Митов.
Умира на 20 август 1930 година в София.
Неговото име носят улици в София, Пловдив и Казанлък.
Инфо: segabg.com
